wondering

3 links

"Search wars - which is the best?" - google vs yahoo vs k9 vs msn vs Ask Jeeves.

10 x 10 words and pictures that define the time.

+ една красива есен.

reading

24.10. Едно от нещата, които най-много ми липсват в Интернет сърфирането са ARG игрите. Вярно че аз участвах само в една от тях, но ми беше толкова невъобразимо интересно и поглъщащо, че ми става много тъжно, че нямам времето, за да участвам във всички тези игри, които текат в момента. Току-що прочетох в Wired статия за подобна игра ilovebees.oom, която е доста по-интерактивна от Metacortechs. Публични телефони, радио откъси...

25.10. След онази злобясала форумна гнус, която все пак си направих труда да прочета тази вечер, това ми подейства извънредно освежаващо:

"A duck goes into a bar and asks the bartender, "Got any grapes?" The bartender says, "No. This is a bar and we don't sell grapes." The duck leaves.

The next day, the duck goes in the bar and asks, "Got any nails?" The bartender sighs and says, "No, we don't have any nails." The duck says, "Good. Got any grapes?" [via boingboing]

sth short

"The absence of alternatives clears the mind marvelously." Henry Kissinger

"Modern Ruins 2 - Today's buildings, "ruinized": някои от снимките изглеждат стряскащо истински.

various links

"Balancing Act: How News Portals Serve Up Political Stories":

"Bharat said Google News uses a mix of techniques to ensure that users are presented a diverse range of perspectives. The ranking and prominence of stories are based on several factors: How many publications are writing about a topic; how recent the articles are; the size of the story, with substantive pieces ranking higher than short items; and the frequency of the search term within the article. The computer algorithms, he said, "are trying to understand how hot and how big the story is.""

Новият сингъл на u2- "Vertigo" вече е излязъл. Reviews.

"Men Do Cry - All Over the World":

"Long gone is the "No Tears -- We're British" era when emotion was considered distinctly bad form."

had some time to read around this evening

"Can't Talk During Exercise? Slow Down": "U.S. investigators found that when exercisers on a treadmill or stationary bike say they can speak comfortably, their heart rates and other measures of exertion tend to fall within the range considered safe for exercisers."

Да говоря по време на часа по аеробика? Сигурно ще ми трябват поне 5-6 минути, докато си събера дъха и ума, за да кажа нещо смислено.

"Want Fries with That Ice Cream? Ah, You're Pregnant": "Raw lemons sprinkled with salt and pepper, gingerbread men soaked in fizzy lemon drink and mustard with chips were among some of the unusual cravings."

"Thieves Rob Bus Full of Policemen": "Forty-six Brazilian policemen traveling to a sports competition were caught with their guard down this week when four Brazilian thieves robbed the bus carrying them to the event."

"U2 to Release New 'Atomic Bomb' Album in November": "Irish rock band U2 unveiled on Tuesday the title of their next album, "How to Dismantle an Atomic Bomb," evoking the violence and rebellion of their early records."

"Sky Captain Barely Stays Aloft": "Sky Captain eventually begins to feel more like an aesthetic exercise than an adventure story."

"An Anime for Deep Thinkers": "Oshii's world is the kind that infects cyberpunks' dreams. And it's a substantive one, with enough material to launch a dissertation or two." + IMDB discussion + Slashdot discussion

found

"Be who you are and say what you feel, because those who mind don't matter and those who matter don't mind." Dr. Seuss

"The Best of Eyetrack III: What We Saw When We Looked Through Their Eyes": Eyetrack проследява в продължение на един час, къде насочват погледа си 46 души, докато разглеждат новинарски страници и мултимедийно съдържание. Резултатите са интересни.

The eyes most often fixated first in the upper left of the page, then hovered in that area before going left to right. Only after perusing the top portion of the page for some time did their eyes explore further down the page.

"Bloggers Declare War on Comment Spam, but Can They Win?

"Over the past year, blog software vendors and bloggers themselves have tried a variety of solutions to pry spam from their comments. Here are some of the more effective strategies employed so far -- along with possible side effects..."

"100 Photographs that changed the world by LIFE"

me mylsef and i

Днес изглежда беше прекрасен ден навън. Дори мога да го потвърдя, защото преди малко все пак се наложи да изляза, за да купя някои животоспасяващи продукти като кутия с шоколадови пурички и от новите "професионални" дъвки орбит. Иначе си гледах слънцето през прозореца и се опитвах да си внуша, че наистина навън е 7 градуса, както показва аплета за времето на десктопа.

Днес си спретнах един самосъжалителен ден - и без това покрай лятото и новата работа не ми беше оставало време, а и човек наистина трябва да бъде сам, за да се получи както трябва. Изслушах си почти всички меланхолични песни в бест директорията, след което минах на радио Нова, не свърших нито едно от полезните неща, които бях запланувала, но за сметка на това се концентрирах върху вредните - излапах един шоколад, пуших цигари и чоплих семки въпреки, че ме болеше гърлото. Добре че вкъщи нямаше сладолед. Подобни апатични състояния са идеални за четене, така че най-накрая си прочетох книгата, която естествено се оказа невероятно интересна.

Но и на това му дойде края. Когато се върнах от магазина, радио Нова беше безмилостно елиминирано (и сигурно за дълго време), отново се върнах на балсама за душата ми ФМ+, което при всякакви обстоятелства ми покачва настроението в пъти, преполових кутията с пуричките, проведох разведряващ разговор с една приятелка и сега мога спокойно да отида да се изкъпя и да започна вечерта "на чисто".

stuff

"The Image Quiz": познай коя е думата, която като я напишеш в Search Google Images ти се появяват долу показаните картинки. Доста е трудно, защото те нямат почти нищо общо. Но е забавно да се опита.

Звезди с ужасни прически: photoshop contest ;)

links

Прочетох една изключително стряскаща статия за безопасността на козметичните продукти. Според доклада на Environmental Working Group:

"Our analysis shows that ingredients in cosmetics range from essentially harmless components like table salt and oatmeal, to chemicals known to cause cancer in humans....Some absorb in only miniscule amounts, while others can quite easily penetrate the skin to the blood vessels below. Few individual ingredients pose excessive risks, but most people use many products in the course of a day, so it well may be that these risks are adding up. A survey of 2,300 people conducted as part of this research effort shows that the average adult uses 9 personal care products each day, with 126 unique chemical ingredients. More than a quarter of all women and one of every 100 men use at least 15 products daily." [via MeFi]

the sadness and the fun

"Most conversations are simply monologues delivered in the presence of witnesses." Margaret Millar

"Cheating Chernobyl":

"The first thing I heard wasn't an explosion, it was a thud, a shaking. Then two or three seconds later came the explosion. The doors of my office were blown out. It was like when an old building is demolished, with clouds of dust, but combined with lots of steam. It was a very damp, dusty, powerful movement of air. There was a lot of shaking, a lot of things were falling. The lights went off. Our first thought was to find somewhere we could safely hide. We headed towards the transport corridor, where there was a small passage with a low ceiling. We were standing there and everything was falling around us..." [via MeFi]

"The Banality of Google":

"But Satan had miscalculated! Because the logo was Google's number one secret technological advantage, the one thing no one would ever think to copy: it was so bad that it always made their search look good, no matter what could happen. So they said, “begone, foul wyrm, destroyer of worlds!” Although they later invited him back as a consultant..." [via OnlineBlog]

various in a hurry

"Olympians largely barred from blogging": според Международния Олимпийски Комитет участниците в игрите не трябва да си играят на журналисти. Глупаво.

To protect lucrative broadcast contracts, athletes and other participants are also prohibited from posting any video, audio or still photos they take themselves, even after the games, unless they get permission ahead of time. [via onlineblog]

А Salam Pax имал нов блог.

out of the box

* Babel800 - печелиш 0.65 евро на минута, за да превеждаш симултантно телефонни разговори. Дори и ако си в България. Аз едва ли ще се възползвам, но звучи интересно. [via smartmobs]

* "Phantom authority, self–selective recruitment and retention of members in virtual communities: The case of Wikipedia" - Andrea Ciffolilli - много интересно започваща статия за wikipedia обществата. Табличката за видовете общества също много ми допадна, но трябва да се върна към статията на свежа глава. [via smartmobs]

* "Inside Jack" - Sun vs Microsoft - малко забавна почивка ;))

* Откраднали са копие на още неизлезлия нов албум на любимците ми. Че и аз пиратствам - пиратствам, но тези са малко нагли.

този коментар от slashdot ми хареса:
"... A French police spokesman talking about the stolen U2 album confirmed that "We still haven't found what we're looking for."

толкова засега. буквите ми се размазват пред погледа.

the net wanderer

Тази седмица се мъчих да се справя с нововъзникналият пред мен проблем, който си кръстих information management. Как хем да съм в течение какво става из Интернет дебрите, хем да не прекарвам по цяла вечер "наваксвайки". Опитах се да намаля своите RSS feeds и да оставя само най-необходимите, и пак не можах да ги смъкна под 150. Въпреки че срещам интересни неща, сигурно само в половината от тях. Но пък във всяка една в един момент съм откривала нещо интересно и сърце не ми дава да я махна.

През цялата седмица уж успявах отгоре отгоре да ги преглеждам сайтовете, но почти нищо не ми е останало в главата. И все пак имам един безспорен фаворит който действително си го прибавих във всички favourites на всички компютри, които ползвам: "Trends in Blog Searching". Много полезна за мен статия, която ме научи как да търся в гъгул информация публикувана само в блогове. От няколко дни си блъскам главата как да си разнообразия своите search навици. Да, гугъл може да ти намери страшно много информация. Но това ли е единствения начин? Чувала съм за Коперник, но програми, които трябва да предварително да инсталираш не ме устройват.

Някой да има някакви идеи за алтернативни начини на търсене на информация из мрежата?

some links

"The Undead Zone: Why realistic graphics make humans look creepy":

"In 1978, the Japanese roboticist Masahiro Mori noticed something interesting: The more humanlike his robots became, the more people were attracted to them, but only up to a point. If an android become too realistic and lifelike, suddenly people were repelled and disgusted." [via kottke]

Joyce's Dublin to Mark 100 Years of 'Bloomsday':

"Next week, Dublin and the world will celebrate the 100th anniversary of what is now known universally as "Bloomsday" in honor of the central character of Ulysses, Leopold Bloom. Thousands of Joyceans -- academics, writers and tourists -- will descend on his native city to pay homage to a book which many consider to be the greatest novel in the English language and a landmark in Western art."

"Titanic in 30 seconds with bunnies": много забавно :)

and...links!

"'Terror' text contained punk lyrics": "A Special Branch officer questioned a punk rock musician as a terror suspect after he sent a text message containing lyrics from a Clash song to the wrong person..."

"E-Bay Horror Week": Никога не съм купувала нищо онлайн и все пак ми беше интересно.

"The 10 Best Internet Fads": Само 4 от изброените ми бяха познати. Само 4 от изброените ми бяха познати. Bonsai Kitten и мен ме подлуди, докато не ми казаха, че е шега :)

"Link: www.bonsaikitten.com
Google matches: 25,580, and to give you an idea of how many of those matches are essays by animal rights activists, “bonsai kittens” appears alongside the word “hitler” 277 times." [via metafilter]

"Taking the long road to nowhere": "More often than not Japanese roadways defy direction-giving. They twist, they turn, they curve, they split, they re-split, they split some more, they double back and sometimes they just disappear."

Btw, някой да знае за програма под Линукс за конвертиране на .wma файлове в .mp3?

read

Илюстрация на трансплантацията на лице: доста интересно. Сетих се за "Face Off". [via boingboing]

В Generation5 е публикувана много интересна статия: "Anime and the Acceptance of Robotics in Japan: A Symbiotic Relationship". Цялата статия заслужава да се прочете, но тази част от заключението дава най-добра представа за основната идея:

"...More fundamentally though, anime and robotics are intrinsically linked by the disillusionment of Japanese postwar society. The same disenchantment has manifested itself in two almost polar fashions—the dark, apocalyptic views of many cyberpunk anime and the 'kawaii culture' of the youth generation.

Similar dichotomies have been presented and clarified: the popularity of warrior robots in a pacifistic nation and the pursuit of science using Western methodologies but an Eastern mindset. All these factors affect the Japanese public's opinion of robots, through their lack of ambivalence toward technology."

links

Foodsubs: много интересен сайт тип енциклопедия посветен на хр. продукти. Не се препоръчва на гладен стомах, особено частта за бисквитките и кексчетата. [via rebeccablood]

Вчера беше премиерата на "The Day after Tomorrow": сигурно ще го гледам, може би на кино, макар че не изгарям от ентусиазъм. Коментарът на kasia много ми хареса.

А на тази "quote of the day" се смях много дълго:

"I'm living so far beyond my income that we may almost be said to be living apart." e e cummings

Тези снимки на снежни и ледени скулптури са невероятно красиви! [via boingboing]

+ 15-годишно момче успява да убеди 17-годишен чатър, че ако го убие ще бъде взет за агент в тайните служби. За целта използва най-разнообразни псевдоними, представя се за най-различни хора...и в крайна сметка успява. Краят не е фатален, но историята е направо като за филм (малко напомнящ за "The Recruit").

lol

По случай навършването на една година от първия пост тук: "Addicted to Blogging?

Звучи забавно познато, макар че не мисля че съм чак толкова зле.

[Or maybe I'm in denial...]

hilarious

Току-що прочетох един от най-смешните текстове, на който съм попадала наскоро, велик е! Смяла съм се с глас на почти всяко изречение:

"If you are ever, ever in Warsaw, I highly recommend you flag down a passing cop car and tell them you've been assaulted. You will meet with a kind of unconditional acceptance and emotional support that I didn't know could be found outside one's immediate family. The police will also go apeshit and run around with guns and screaming sirens in a way that very few families do, and for the police it's perfectly legal. I was lucky enough to flag down an entire van full of Warsaw's finest, and they immediately shouted for me to climb in and tell them which way to go. No invasive questions about who I was, no skepticism of any kind, not even questions about what had happened - just an instant desire to kick hooligan ass.

"I was assaulted by four guys just past that bridge!" I yelled when i got in the van. I barely had time to get my foot off the pavement before we were shooting down the highway in the wrong direction, sirens blaring, shotguns skittering around on the floor. "

А продължението е просто задължително! Смятам дори да си го разпечатам. [via boingboing]

time to browse again

Най-накрая свърших с преводите и вече спокойно мога да надзърна в агрегатора. Там е страшно - новите постинги са има-няма 1500. Но поне ще имам занимание през уикенда. Започвам с интересното:

1] "Famous sex theory questioned": "According to the Red Queen Hypothesis, sex exists to help organisms protect themselves against parasites.

Parasites are constantly developing new ways to take advantage, so animals need to evolve defences quickly - and sex, say some, allows them to do this."

2] Едно от най-безмислените проучвания на които съм попадала: "People Would Trade Time for a Good Death, Study Finds": "From our research, we found that people care a great deal about the quality of the death experience," said Bryce, an assistant professor of medicine." Really?

3] "The 25 most difficult questions you'll be asked on a job interview": много интересно, макар че е писано преди 20 години. особено така болезнения въпрос за заплатата. [via anil dash]

Ягодите много ме изкушават. Миналата седмица си купих веднъж, но бяха 2 лв килограма и взех само половинка (едва едва десетина ягодки). Сега като гледам по магазинчетата наоколо ягодите са или 2.50 или дори 3 лв за килограм. Никога не съм била наясно, кое кога зрее. Само да не стане така, че докато ги чакам да поевтинеят, да им мине пак сезона и да чакам следващата година :|

Днес се прозявам през десет минути. Ужасно е.

and the links..

Точно, когато реших да си тръгвам и открих разни интересни неща:

В Metafilter се прокрадват съмнения, че онази зловеща история в картинки от Чернобил не се е случила точно както описва авторката: тя не е карала мотор сама из призрачния град, а е била в кола заедно със семейството си на една от туристическите обиколки провеждани из района и не е правила тя повечето от снимките. Трудно е да се определи кой е прав, след като Елена засега не се включва в дискусиите. Но е прибавила това обяснение към сайта си.

"Playing with Time" пък представя доста интересни кратки филмчета на действия, които обикновено се случват прекалено бързо или бавно, за да ги проследим. Най-много ми харесаха охлювите и капката вода. [via metafilter again]

short story day

"A Study in Emerald" от Neil Gaiman: пълният текст на един от разказите номинирани за наградата Hugo тази година. Разказът беше наистина много интересен. Все едно, че четеш Артър Конан Дойл и историите му за Шерлок Холмс, който и тук е главният герой. Но оказва се, че светът, в който той живее не е съвсем същият. И че и най-добрите понякога грешат.

Оказа се, че на сайта с номинираните разкази има пълните текстове и на останалите...

Robots Don't Cry от Mike Resnick: почти целият разказ е в пряка реч: първата половина ме караше да се смея на глас на сарказма, с който се заливаха героите, втората половина аха-аха да ме разплаче.

"Paying it Forward" от Michael A. Burstien: този път по-голямата част от разказа е под формата на e-mail-и между един млад писател на научна фантастика и "духа" на починалия му ментор. Краят малко ми завъртя главата и не съм сигурна дали схванах точно какво стана, но поне ще имам за какво да си мисля в автобуса към вкъщи.

"Four Short Novels" от Joe Haldeman: четири много кратки историйки за борбата между безсмъртието и смъртта. На места все едно четях Кърт Вонегът. Леко саркастично, може би дори песимистично, но няма да затвориш страницата сърдит на човечеството.

"The Tale of the Golden Eagle" от David D. Levine: една красива приказка. Нещо средно между "Малката Русалка" и андроидните светове на Азимов. И краят му е точно като в приказките, макар че като се има впредвид героите е малко нетрадиционен.

Ако можех да гласувам за най-добрия разказ от петте, бих била много затруднена. Всеки един от тях си имаше своя чар. За мен "Paying it Forward" беше най-футуристичния от петте, "Robots Don't Cry" най-жизнения, "Four Short Novels" най-експериментиращия, "The Tale of Golden Eagle" най-емоционалния, а "A Study in Emerald" най-носталгичния.

И все пак, мисля, че най-много ми хареса и най-дълго ще запомня първия - "A Study in Emerald", заради мистичната си атмосфера и прераждането на любимите ми криминални герои. А победителят ще стане ясен чак септември.

silence and power

Нов ъпдейт на блога на Ginmar - един от любимите ми. Ginmar е жена и служи в американските войски някъде в Ирак. Днес бях впечатлена от това нейно наблюдение:

"...I noticed the other day that they [the male soldiers] won’t talk to me first. They just won’t say anything. I don’t know why I noticed it---I just realized that if the silence dragged on too long, it seemed to be my job to break it. So I stopped doing it, and I recognized what was going on. It’s a power struggle. Whoever talks first loses. It’s also an old interrogation technique----using silence to make people nervous. Just let the silence drag out. I mean, if I was wrong, it would have been the guys breaking the ever-increasing silences, right?

Nope. It’s just fascinating. It also appears to make them profoundly nervous. Talking first appears to be some submissive maneuver, and a non-submissive female makes at least a couple of these guys very nervous, especially SB, who appears to have never known a woman who wasn’t a girlfriend, a wife, a mother, or a sexual fantasy. Those are the only roles we’ve got for him. "

and yet again

Както може да се предположи, учениците няма да останат по-назад и също започват да използват телефоните с камерка в опитите си за преписване.

"Man sent gun in internet mix-up": поръчваш си онлайн mp3 плеър, а получаваш револвер?

Коментарът на techdirt ме разсмя:
"You do have to wonder if someone else received an MP3 player instead of a gun, though."

FOX News за блоговете: изключително забавно! [via anil dash]

"Next comes the sound of a computer keyboard typed upon FURIOUSLY, presumably by a crazed blogger.
NEWSCASTER VOICE-OVER: "Some call blogging a new way of communicating! But what IS it?"

This is a very good question, so why not ask the Random Person On The Street Who Wants To Be On TV?
There is some very snappy tappy-tap-tap-of-the-computer-key montage editing here."

hit the penguin

Последните два дни бяха една жестока и неравна борба със скуката. Как да издържиш осем часа пред компютъра без да имаш някаква конкретна работа? Най-страшно става някъде след три часа, когато всички сайтове/блогове/форуми вече са прочетени от край до край. Но те и без това не са много през уикендите. Винаги, в средата на седмицата, когато имаш най-много работа, се появяват най-много неща за четене. Вчера открих и днес усъвършенствах нов начин на ефективно губене на време: YetiSports 4. След няколко часа непрестанна игра и ровене из предимно немско-говорящия форум, вече направо мога да издам книжка "Yetisports for Dummies". Е, все още рекорда ми е около 1 420т. в сравнение с някои die-hard фенове, които са постигнали над 1 600, но имам разполагам с още един час тренировки. За момента най-добрата стратегия, която намерих из форума е следната:

-> прицелваш се в най-високоло летящия албатрос
-> гледаш да я хванеш, докато падаш надолу - тоест да паднеш върху гърба му - непостижимо в 9 от 10 случаи при мен
-> първият път, когато застрашително наближиш земята натискаш два пъти с левия бутон на мишката; вторият път също.
-> третият път вече пробваш с три натискания на мишката - или три натискания бързо един след друг; или два пъти бързо, а третото след мъничко - зависи от скоростта, с която се забиваш надолу, защото трябва да внимаваш да не се засилиш прекалено много и да удариш "тавана", което е много много фатално.
-> продължаваш с три натискания и четвъртия път, когато наближиш земята, и петия, и шестия, и седмия [ако още си жив]. Трябва да си стигнал поне до 1 300.

Убих още 15 минути. Остават само 45.

it feels like sunday

Намерих блог с новини за u2! Може би трябва да се поразтърся и за други любими групи. А според този сайт новият албум на u2 ще излезе през ноември. Нямат умора.

"FAQs about FAQs": Юджийн Мия се смята за автора на първия FAQ през 1983. Първите постове са включвали адреси на центрове на НАСА, препратки към най-основните източници на информация. [via 2020 Hindsight]

Излязоха първоначалните резултати от The Memespread Project. Wired също са им посветили статия. Пикът на посещенията на сайта е бил 10 часа след публикуването на първия линк към него в kottke, и се е дължал на появата му в блога Metafilter.

headache

Не си спомням откога не ме е боляло така глава. Днес беше един от най-инфарктните ми работни дни, е, може би след папата. Част от нервите се дължат и на факта, че изпих две кафета и по едно време цялата подскачах на стола. Хубавото е, че сега ще ми донесат нещо за ядене, стомахът ми най-сетне се поотпусна и реши, че вече достатъчно е чакал, крайно време е да напомни за себе си. Още по-хубавото е, че всичко мина много добре и нямаше никакви фалове.

Нямах никакво време да си погледна rss-reader-а. Така и така ще остана на работа още един час, ще взема да поразгледам. Тази статия веднага ми се наби на очи, представяйки си редичката с музикални дискове, която се е заформила вкъщи:

"Part of the problem is that most people believe that it's the clear underside of the CD that is fragile, when in fact it's the side with the label. Scratches on the underside have to be fairly deep to cause skipping, while scratches on the top can easily penetrate to the aluminum layer. Even the pressure of a pen on the label side can dent the aluminum, rendering the CD unreadable."

"On your marks, get set, search ..." : Много интересен експеримент на Guardian: кой ще се справи най-бързо и най-добре с намирането на информация: този, който използва google, този, който звъни за помощ на приятели, или този, който търси из библиотеката. [via techdirt]

to-day

Искам я тази игра!!! Преди година изиграх първата част и беше много интересна. Дано да успея да си я намеря и да я подкарам под Windows-а. От толкова много време не съм се задълбавала в някой хубав и поглъщащ quest.

За компютърните бъгове и безплатният бензин: забавно ми беше. [via techdirt]

На Мона Лиза ще й правят рентгенова снимка:

"Leonardo da Vinci's 500-year-old painting of the woman with the mysterious smile will go under the microscope and be X-rayed for the first time in a half-century to determine what's causing it to warp."

The Web as historical record:

"...we may become the generation that created more text than any previously, but left none to future generations."

***
Оказва се, че единственият начин да се накарам да спортувам като хората е да си купя някоя карта за две посещения седмично на месец: така поне няма да има измъкване :) Харесах си един клуб, където картата не те задължава да посещаваш само един инструктор. Поне ще е по-разнообразно. Това, което не ми допада особено е, че почти навсякъде в най-удобното ми време от 6 до 7 има някакви супер интензивни аеробики/степ-аеробики и т.н. Което много не ме радва, защото обикновено след половин час интензивно подскачане толкова ми пада кръвното, че почти припадам на някоя пейка. Днес ако точно в 5.30 не реши да завали като изведро ще го пробвам този "фитнес степ".

babbling

Хубави два дни. Въпреки, че включваха много ходене с неудобни обувки. В ненормално и трудно търпимо горещо време. Най-сетне имам голямо огледало, в хубава, специално импортирана от Бургас за целта, рамка. Дори успях да си го домъкна до вкъщи сама без да го изтърва или да цапна някой. Сега съм му харесала едно пиронче в хола, но имам съмнения дали ще издържи на тежестта. Трябва да изчакам за експертно мнение.

Четох, че кактусите поемали радиациата излъчвана от компютрите и хубаво било да се сложи един до монитора. Съветът е прилежно изпълнен. Надявам се, че няма сега да вземе да мутира.

Новият ми линукс засега се държи изумително, неочаквано и невероятно добре. Доволен ли си? ;) Вече два дни не мога да му открия нито един бъг и нито една програма не е блокирала. В момента изпробвам и LifeRea-та. Ако успее да се справи със всичките ми feeds, направо няма да е истина. Здраво се мъчи за момента, интересно какво ще се получи. Мда, Bloglines все още е дота по-добра.

Коя е програмата, без която вече не мога да си представя моя компютър? (Освен речникът, разбира се, който хм... защо нещо не мога да го открия из менютата??).

Rhythm Box >> Import Folder 'Music" >> Shuffle >> Play All

angry

В събота вечер мухлясвам в студената стая на работата вече втори час, след като ми е приключил работния ден. На това му се казва добро посрещане. Добре че още са ми останали постинги за четене.

You Decide: Интересен сайт, предлагащ двете гледни точки на различни спорни въпроси. [via metafilter]

"Confessions of a Blog Addict": хубаво е да знаеш, че не си сам. [via Blogherald]

"Look At That: There Are Women Online Too": доста сакрастичен коментар на проучване на Yahoo:

"The folks at Yahoo! seem positively shocked that women (gasp!) actually use search as well."

lagged

Не мога да наваксам с всичките постинги насъбрали се през седмицата в агрегатора. Толкова са много, че не мога да се концентрирам и изчета докрай нито един от тях. Сграбчи ме нетърпението.

И ето какво съм изпуснала:

1] "Will RSS Readers Clog the Web?":

"The trouble is, aggregators are greedy. They constantly check websites that use RSS, always searching for new content. Whereas a human reader may scan headlines on The New York Times website once a day, aggregators check the site hourly or even more frequently."

2] "God, Send a Realistic Tech Flick": за клонингите и филмите. С много забавен край:

"...most viewers will leave the theater thinking that cloning researchers run around maniacally saying things like, "If I'm not supposed to do this, Paul, then why is it that I can?" And audiences may believe that they should not, under any circumstances, "play God," so that one day they won't have to say, as Paul Duncan does in the film, "I had a feeling that somehow we wouldn't get away with this."

Дори и покрай уебсайта на този филм, Godsend, се е се е заформила шумотевица.

3] + едно интересно преживяване на летището:

"...As has happened on a few previous occasions, I was asked if they could take my suitcase to check it. They ran a cloth over the zippers and stuck it in a machine. To my surprise, a red screen started flashing EXPLOSIVES FOUND, on and off."

seagulls

Спокойно. Това е най-най-точното и кратко ми само-описание в момента. Онова чувство на безгранично спокойствие, когато си си у дома, навън слънцето вече залязва и се чувстваш приятно мързеливо, когато ти е толкова леко, като че ли нямаш абсолютно никакви задължения, никакви проблеми, никакви грижи. Когато съм в Бургас, усещам колко много някои от познатите ми неща ми липсват в София.

Например, бургаските шумове. Изолирани от пластмасовите дограми високо, високо в софийския апартамент е изключително тихо, което си е доста приятно, разбира се. Но пък седейки си пред компютъра до отворената врата на терасата на 4тия етаж в старото ми 'вкъщи' съм заобиколена от толкова много хубави и познати шумове - единичните крякани-и-и-я на традиционните чайки на фона на по-приглушеното хорово чуруликане на разни други малки птички - коли спират/тръгват/завиват по малката уличка - момчета си подвикват - някой си работи нещо на двора - котки си говорят/съскат/мяукат разгонено. По една случайност в момента живеем срещу двора и къщата, където прекарах цялото си детство, сигурно затова всичко наоколо ми е толкова мило.

Например, когато се заслушам в следобедните чайки, много често се връщам 15тина години назад, когато баба всекидневно и безмилостно ми ме караше да спя следобяд - никакво мърдане от леглото, докато не стане четири часа! Ако се справях успешно със задачата, ми даваше пари да си купя сладолед. Беше толкова тихо и безумно скучно и единственият звук, в който концентрирах цялото си внимание бяха чайките навън.

Хубаво ми е. Много много хубаво.

types of privacy

От Smartmobs попаднах на линк към статията The Four Types of Privacy: много интересно разграничение на видовете лична информация, които държим да бъдат зачитани от останалите:

1. Defensive privacy: правото ми да запазя в тайна информация, чието разкриване може да ми навреди: информация за банковата ми сметка, медицинска информация, личния ми адрес и т.н.

2. Human-rights privacy: Личната ми информация трябва да бъде защитена и от злоупотреби от страна на правителството (не само от страна на отделни хора, както в т. 1)

3. Personal privacy: правото ми да "бъда оставена на мира" - да правя каквото си искам у дома без да бъда прекъсвана и без да ми пречат.

4. Contextual privacy: правото ми да не обявявам на публични места не толкова жизненоважна, но все пак лична информация за себе си:

"Ickiness is the guttural reaction that makes you cringe, scrunch your nose or gasp "ick" simply because there’s something slightly off, something disconcerting, something not socially right about an interaction." [Danah Boyd]

Всички тези видове лична информация, разбира се, са взаимосвързани:

"...For instance, Orkut allows you to reveal your sexual orientation, which could be used secretly by an employer to discriminate against you (defensive privacy), or by a future Ashcroftian government to violate your civil rights (human-rights privacy), might lead you to being bothered at home because of people who either agree with or disagree with your orientation (personal privacy), and often is inappropriate for casual professional acquaintances to be told about (contextual privacy)."

[edit: the last quote is from Christopher Allen's essay]

good morning

Днес изтрих първия си flame коментар. Време беше ;)

Outdoor Etiquette Quiz, Every Bear's Guide to Survival, 5 Super Fun Ways, "Visited the 20th Century", Dog House: изключително забавно. [via groove manifesto]

И в България са решили да се карат за посланията на филма "The Passion of Christ". Е, не съм и предполагала, че ще останем по-назад. Свалила съм си преди повече от месец филма, но така и не съм го гледала: все не се улавям в подходящо настроение. Мисля си, че ще е прекалено депресиращ за вечерно гледане, но пък като стане "светло" все ми се гледа нещо по-свежо. Освен това не си падам по натуралистични сцени тип забиване на пирони в ръце и т.н. Някой ден ще се прежаля и ще го гледам от любопитство.

Ten Years of My Life: и преди съм попадала на този фотолог, но този път със сигурност ще продължа да го следя. Има много интересни снимки.

Може би ако първо прочета това, ще успея да оценя втората част на Kill Bill повече от първата. [via kottke]

"Thanks a lot Walt Whitman": жестоко :) Между другото, за американците Уолт Уитман е нещо като нашия Вазов. [via Blogcritics]

Blogdex: проследи най-често цитираните истории/новини/линкове в блоговете. Интересно. [via infocult]

Не мога да не сложа линк и към днешния Dilbert: много ме развеселиха :))

l.i.n.k.s

Най-милата ми приятелка вече няма да живее в София. Много ми е мъчно. Като я знам как не си пада по e-mails/chat и т.н., подозирам, че ще се чуваме само по телефона. А какво можеш да си кажеш за пет минути по телефона. Как си? Добре съм, а ти? И аз. Ще ми липсва много.

More useless research from the PR world: когато ти писне да попълваш анкети.

Kill Bill: Vol 2 - Review

[startled edit]

Както си сърфирах в търсене на една онлайн игра, изведнъж компютърът ми проговори!

Hi, my name is Тina and I want to show you remarkable ways to speed up your computer...

Как само подскочих! Дойде ми абсолютно изневиделица от някакво нищожно банерче на някакъв сайт дълбоко погребан под останалите прозорци. Изглежда му е трябвало известно време да се зареди и да ме издебне неподготвена. Веднага спечели първо място в класацията ми "most intrusive ad EVER"

dict words

Разходих се малко из WordSpy. Интересни думички.

1] wrap rage: Extreme anger caused by product packaging that is difficult to open or manipulate.

Сетих се как почти всяка вечер се боря с невъзможните опаковки на обикновените бисквити.

2] job spill: Work or work-related tasks that carry over into personal time.

3] bluejacking: Temporarily hijacking another person's cell phone by sending it an anonymous text message using the Bluetooth wireless networking system.

4] kitchen pass: Permission from one's spouse to attend an event or go on an outing.

5] spim: Unsolicited commercial messages sent via an instant messaging system.

6] whitelist: To place a name, e-mail address, Web site address, or program on a list of items that are deemed spam- or virus-free. [via kottke]

7] BRICs: The countries of Brazil, Russia, India, and China viewed as a group of emerging economies with large potential markets.

boring day

1] Linked Out: Blogging, Equality and the Future: интересна статия, обобщаваща идеите на повечето от основните 'блог теоретици':

"Prentiss Riddle, a self-described "webmaster-by-day blogger-by-night", believes blogging is an antidote to passive consumerism. "In general I'm for any trend which turns people into active producers of culture rather than passive consumers.""

2] The 100 Greatest Movie Characters of All Time:

Скарлет О'Хара е на трето място, Индиана Джоунс на седмо, Елън Рипли на осмо, Голъм - на десето, Ханибъл Лектър - на 15то. И останалите са интересни. [via Blogcritics]

3] Опасно ли е да се излежаваш с лаптоп в банята? Аз все пак не бих рискувала.

two links + movies

И други хора имат същия проблем като мен: "directionally-challenged". Преди да ти кажа, че нещо се пада отляво или отдясно, винаги трябва да погледна на коя ръка ми е часовника.

p23s5: аутопсията на една мема: вчера без малко и аз да блогна моето пето изречение от 23 страница, но беше тъпо и се отказах ;)

Днес си направих един следобед на японското кино. Започнах с Ju-on: един японски филм на ужасите. Тъй като много се връзвам на такива филми, реших да го гледам на светло - какво толкова може да те уплаши в 4 следобед? Ей, умрях от страх. Голяма грешка да седна пред компютъра с обяда си. То не бяха едни зловещи мяукания на котки, едни тъмни тъмни стаи, едни кофти шумове, едни оцъклени момичета без челюсти... Не че видях много от кървищата, много съм бърза в затварянето на очи, когато трябва. И на всичкото отгоре, имаше един такъв никакъв край - оказа се, че е първата част от трилогия. Без мен.

След това се опитах да гледам "Intermission. Обаче не се оказа толкова лесно: действието се развиваше в Ирландия, където всички говореха на възможно най-неразбрания ирландски. Единствените субтитри, които намерих след половин час ровене в гугъл бяха на турски. Четири вида. И все на турски. Изглежда филмът много им е харесал. И се ядосах и го изтрих.

Завърших с "Zatoichi" . Макар че преди време малко се бях издразнила на големите възхвали на този филм, мда, прави са. Беше голямо забавление: и танците, и мечовете, и гейшите, и копачите и зидарите... Искам да си сваля финалната песен и да ме събужда сутрин.

Пак нямаме достъп до технолинк/арена и не мога да си изтегля последния епизод на 24. Не е честно.

Гафът на деня: седнах си на очилата. Всъщност поседях си върху тях около 15тина минути. За щастие стъклата не пострадаха и някак си успях да върна рамките в старото им положение. Май ми се размина.

reading

1] "Why Mobile Phones are Annoying": Според това изследване хората намират говоренето по мобилния телефон по-дразнещо от разговорите между хора около тях, дори и когато тези разговори се провеждат на по-висок глас. Основната причина според тях е, че при мобилните разговори чуваме само единия събеседник:

"It's apparently easier to tune out the continuous drone of a complete conversation, in which two people take turns speaking, than it is to ignore a person speaking and falling silent in turns." [via engadget]

2] "The most unfair thing about life": short and sweet.

3] "USPS launches privacy-safe advertising service": пародия на Gmail с главен герой пощенската служба на САЩ:

Newly installed robots will open every letter handled by the USPS, read its contents, reseal the envelope, and send the recipient -- free of charge -- third-party material describing goods and services directly related to the scanned content of the letter. [via apophenia]

4] Този флаш беше сладурски, макар и малко странен :)

edit >> last link fixed

great time

21:00. Зимният Дворец. Faithless. Лудница.

За първи път успяхме да се докопаме до първите редици на тълпата и преживяването беше невероятно. Faithless винаги са ми били сред любимците, макар че вече не ги слушам толкова често. Чухме няколко нови песни и задължителните хитове и подскачахме, подскачахме... Залата беше препълнена, чак до най-високите редове далеч нагоре и назад. Изобщо не очаквах, че ще дойдат толкова хора.

Пред мен имаше едно момче с мартеничка, което, скръстило ръце, съвсем невъзмутимо и абсолютно неподвижно понасяше ледените пръски вода от сцената и цялото скачане около него. И все пак, на фона на музиката на Faithless, не ми изглеждаше толкова странен - винаги съм свързвала тяхната музика с усещането за самота сред много хора.

Най-истинската песен от концерта беше Postcards. Teкстът й е много емоционален, още повече, когато го чуеш в ситуацията, за която е бил написан.

Една песен преди края се случи неизбежното: кръвното ми най-накрая се предаде и реши, че достатъчно се е мъчило в тази жега, време е да напомни за себе си. Тръгнах да търся място да полегна, изпотъпквайки десетки хора, докато се добера от единия край на залата до другия. Чудех се дали ако се срина на земята в тази тъмница, някой ще забележи. За щастие в последния момент преди да ми се подкосят краката се добрах до две свободни седалки. Костюмираният човек до мен, сигурно си е помислил, че съм дрогирана. Бързо ми мина, дори успях да стана за последната песен. Определено от този край на залата почти нищо не се виждаше от сцената - само пушек и еднo подскачащo петно в средата. Но на хората не им пукаше. Бяха едни наистина страхотни час и половина.

***

След концерта влязохме в една пицария наблизо, докато се размине напливът към такситата. Там ми сервираха най-долнопробната пица, която съм виждала, с гръмкото име "Четири Сезона". Една четвърт парченца топено сирене, от онова, което прилича на колбас в магазина. Една четвърт лентички от печена чушка. Една четвърт неиндетифициран колбас, наподобяващ на хамбурски. Само последната четвърт - гъбките - издаваха, че това все пак е пица.

***

Пак в пицарията се сблъсках с израза "да не забравя да си отвия телефона". Трябваше ми малко време и контекст, за да схвана, че идва от старото "да навия будилника" -> "да навия алармата на часовника" -> "да навия алармата на телефона" -> "да отвия алармата на телефона" -> "да отвия телефона". Според спомените ми от часовете по лингвистика, това би трябвало да бъде някаква метонимия. Много интересно как използваме по аналогия стари и логично погледнато неподходящи стари изрази за новопоявили се предмети и пр.

links

Снощи сънувах много неприятен сън. Както се разхождам из някакъв пазар, се сещам, че отглеждам вкъщи котка, която живее на терасата и която не съм хранила с дни. Хвърлих се в едно такси като в същото време бях убедена, че вече е прекалено късно и котката няма да е жива. Много депресиращо.

Днес съм на вълна астрономия:

1] Възможно ли е вселената да е с формата на рог? Интересна статия, макар че пропуснах няколко параграфа по средата, които не можах да разбера.

"...recent observations hint that the cosmos is stretched out into a long funnel, with a narrow tube at one end flaring out into a bell. It would also mean that space is finite." [via die puny humans]

2] От най-отдалечената и наскоро откритата планета в Слънчевата система Седна слънцето е като светла точка, с яркост 100 пъти по-голяма от тази на нашата луна при пълнолуние. Би изглеждало ето така.

И един доста предприемчив затворник - дори си направил и блог.

[EDIT]

Намерих една интересна опция в блог портала "Globe of Blogs" - Browse by Author Birthday. Сега е момента да проверя дали има нещо вярно в приказките на астролозите: след като съм родена в един и същи ден с всички тези блогъри, би трябвало да имаме нещо общо или поне малко да си приличаме, нали? Открих и едно момиче, което би трябвало да е родено и през същата година. Освен ако не е излъгало при попълването на данните. Но като че ли не много хора лъжат за датата, когато са родени. Аз го правя само ако много съм се изнервила на формуляра, който попълвам.

various today

1] Време беше да се появи и книга под формата на блог:

"Blogs are now so familiar that print writers are imitating them. An Opening Act of Unspeakable Evil, the fourth novel by Canadian author Jim Munroe takes the form of a blog written by a woman worried that her Goth flatmate is genuinely demonic." [via The Blog Herald]

2] "Unsung actor makes living by dying -- 20,000 times": онзи, мълчаливия самурай, който беше като залепен за Том Круз.

"As Japan's top "kirareyaku," which translates into "sliced-up actor," Fukumoto dies for a living. When Japanese directors need somebody to kill, he's the man they call."

3] В Hunkabutta има няколко прекрасни серии от снимки от Тайланд. Задължителни са!

4] + "How to be polite when you're really not": най-веселата статия, на която попаднах днес.

"Before you start eating Japanese food, understand that there will be mistakes. There will be disappointments."

various

И последно за днес...

You are a GRAMMAR GOD!
[If your mission in life is not already to preserve the English tongue, it should be.]

А ти? [via angiemckaig]

LiveJournal дневника на една американка, войник в Ирак. Доста страшно звучи, особено този постинг:

"We started out on the roofs, looking for snipers. But RPGs and mortar fire forced us down and as we retreated, the shooters started hitting the building more often because they were walking their weapons closer. Eventually, our safe area was reduced to just one hallway in a central building." [via diepunyhumans]

"Why you shouldn't offer a newsfeed": определено беше забавно, особено т.8 [via lockergnome]

going mobile

"Phones Aren't Bought Like PCs Anymore Either": докато аз все още бленувам за телефон с цветен дисплей и камера, другите вече наблягат на дизайна.

"When we were at CeBIT, we noticed manufacturers were no longer advertising their handsets in terms of specs, but in terms of more human-focused qualities." [via Techdirt]

"Mobile phones harm blood cells": първо беше рак, сега кръвните клетки, какво ще последва?

"Camera Phones Fuel Mobile Diaries": "Rheingold describes these photo diaries as "sharing [a] flow of perceptions." They're like visual streams of consciousness, which is both their appeal and their limitation. They tend to lack a unifying theme, and they often lack explanations." [via Smartmobs]

"The memespread project": резултатите ще са интересни :) [via metafilter]

peace again

Гърчовете покрай НАТО празненствата най-сетне свършиха и днес мога спокойно да си помързелувам @work, този път съм си го заслужила, не че някой ще дойде да ме потупа по гърба ;)

1] hilarious Dilbert!

2] Trixie Telemetry: Един ден и аз ще поискам този код за моя блог ;) [via angiemckaig]

3] "Is Disappearing: What TV news doing to our precious verbs": страхотна е, особено последния параграф.

"Taking the place of such cherished words as "is," "are," "am," even "were" and "was": a new verb form that you might call the one-size-fits-all past, present, and future participle. " [via Paul Boutin]

4] "Hired Guns": дълъг, но смразяващ и много истински разказ на журналист прекарал известно време с цивилните американски контрактори наети да помагат на армията.

"...It wasn't until I was flat on my back that the strangest part of the night sunk in: No one outside our immediate compound had seemed to notice the firefight. The gunfire had gone on for fifteen minutes. The noise had been tremendous and unmistakable. Yet nobody—not U. S. soldiers, not cops from the Iraqi police station 150 yards away, not representatives of the famously benevolent "international community," whoever they might be—had come by to ask what happened, who did it, or if anyone was hurt. There were no authorities to call. No one cared. We were totally alone. " [via 2020 Hindsight]

5] И като за финал, какво знаете за конфликта в Кипър?

no day off for me

Най-много обичам дни като този, когато има много работа, но тя върви гладко, колегите не се правят на интересни, всичко се свършва както трябва и навреме и аз се чувствам толкова доволна от себе си...life is wonderful :D

Открих една много интересна статия на Wired за възможните заплахи за неприкосновеността на личната ти комуникация, ако решиш да използваш рекламираната от Google gmail.

"Richard M. Smith, a privacy and security consultant, said scanning e-mail to seed it with ads is a bad idea. "I think it's crossing a line that shouldn't be crossed. They should just transfer content. They should never be looking at content," Smith said."

reading yesterday and today

Преди ден-два получих поредния e-mail от принцеса от Ivory Coast, която трябва да скрие някъде милионите на баща си и затова трябва незабавно да се срещнем в Холандия. Колкото и да е странно, някои се хващат, дори започват да мамят по аналогичен начин познатите си, за да съберат повече пари. [via techdirt]

Free Culture Wiki: Piracy Hits a New Low : статийката много ме разсмя ;)

"Lessig himself was unavailable for comment at press time (although quiet sobs were heard coming from his office). But his spokeswoman, Shelley Powers, denounced the wiki, the book, Creative Commons, TypeKey, and the USA PATRIOT Act in the strongest possible terms." [via angiemckaig]

"The weird world of personal loans": "Requests to borrow money to buy a tiger, build a robot and bake the biggest cake in the world were among the loan applications." [via Fark]

"Google says "Gmail" is no joke, but lunar jobs are": В крайна сметка не било първоаприлска шега, а?

"Google's unconventional March 31 press release announcing Gmail helped set Internet message boards alight because the sub-heading read: "Search is Number Two Online Activity -- Email is Number One: 'Heck, Yeah,' Say Google Founders." "It is April Fool's Day. We were having fun with this announcement. We are very serious about Gmail," Rosenberg said in an interview. " [via buzzmachine]

Doc Searls си го казва много хубаво:

"Just when I think I've given all the PR advice a former PR guy who's still a journalist can give, here's one more: If you're gonna shake the Earth with an unexpected announcement, don't pick the one day out of 365 (or this year, 366) when everybody's yanking everybody else's chain, okay?"

april fools jokes

Spam is Out of This World: "A torrent of interplanetary spam has been found responsible for crippling the onboard computer of NASA's Spirit rover in January." [via techdirt]

GSM за левичари? Поне изглежда добре :) [via Gizmodo]

Google Copernicus Center is hiring: "Google is interviewing candidates for engineering positions at our lunar hosting and research center, opening late in the spring of 2007." [via metafilter]

[EDIT]

The Top 100 April Fool's Day Hoaxes of All Time !

preposterous

Днес е малко лудешки ден. Доста задачки, които някак си успяват да се вместят в малкото време, което им се полага.

"Сподели болката на света": без мен. виж, ако направят негов еквивалент "сподели радостта на света" ще съм първа. [via gizmodo]

"After a few weeks of WiFi-SM, you will definitely become again the human being you once were . Get rid of your guilt feelings and you will be more helpful to others."

Не мога да повярвам, че някой наистина ще се върже, че по този начин ще си "пречисти" душата или ще се почувства по-човечен. абсолютни глупости.

photos

"Зимата отново ще напомни за себе си през седмицата, съобщиха метеоролозите. Във вторник и сряда температурите ще паднат до минус 3 градуса." Ама аз вече изпрах и прибрах зимните си дрехи?!

Fotolog.net >> browse by country >> Bulgaria. Най-интересен ми беше фотолога на Милен. Във photoblogs.org няма нито един български блог.

А това е любимият ми: Daily Copenhagen.

choosy reading

Защо ми е да купувам женски списания, чиято всяка трета страница е реклама на някоя убийствено красива жена, ползваща не знам си коя прехвалена козметика [след десетата подобна реклама вече започвам да се комплексирам] след като мога да си взимам от библиотеката мъжки списания като Arena и GQ, където всяка трета страница е реклама на някой страаашно красив мъж ;)

Като изключим статиите за най-модните мъжки чорапи/вратовръзки в момента, повечето са доста читаеми и не толкова изкуствено жизнерадостни, колкото женските. Вчера, например, се забавлявах със рецензията на книга със екзотичното заглавие "The Art of Self Fellatio". Хехе.

И днес нищо забележително за четене из блогосферата. Освен този забавен видео файл: Internet Help Desk - LOL!

"What is an 12 o'clock flasher?
A man, whose every electrical appliance flashes constantly 00:00." [via angiemckaig]

[EDIT]

For all the poor souls arriving at this post by browsing tens of Google pages looking for ways to satisfy themselves sexually, no particular revelations here, i am afraid.

assorted sweets

Fark Photoshop Contest: Happy Birthday to someone you hate!

Напоследък много се забавлявам с "цитатите на деня", за чийто RSS feed съм се абонирала:

"Life is something that happens when you can't get to sleep." Fran Lebowitz

"Some people have so much respect for their superiors they have none left for themselves." Peter McArthur

Препоръчвам и RSS Feed-овете към тези комикси: аз съм си избрала Dilbert и Peanuts.

gloomy

Днес е един лош ден. Ако реши и да ме навали след работа, съвсем ще го намразя.

И все пак, мъничко за разведряване, няколко офис шеги:

- the post-it notes

- the marshmallow peeps

- the eggs prank

[all via BoingBoing]

+ блогът на една, хм, "комапньонка", да я наречем. Интригуващо ;]

"11. Do I kiss clients? Of course. Pretty Woman is not real. Understood? Fiction. "

iraqi bloggers

Блогът на Фиона от Ирак:

"And finally….. BAGHDAD!

Chaos. Imagine blindfolding every single taxi driver in London, and then surgically connecting their left hands to their horns. This does not begin to describe the insanity on the roads as we went past burnt out Mosques and Palaces."

+ разговорът със Salam Pax, един от първите блогъри, които започнах да чета, и сред най-най-любимите:

"new freedoms mean new possibilities and if you are brave enough you seize the chance. we have not exchanged one dictatorship for another *YET* I am keeping my fingers crossed. about the situation of women in Iraq today; it has less to do with political oppression and more with what society thinks your place is. These things don't change so quickly it will take time."

i can hear u

На път сме да измислим как да "чуваме" мислите на другите:

"A person using the subvocal system thinks of phrases and talks to himself so quietly it cannot be heard, but the tongue and vocal cords do receive speech signals from the brain," said developer Chuck Jorgensen, of NASA's Ames Research Center, Moffett Field, California.

Jorgensen's team found that sensors under the chin and one each side of the Adam's apple pick up the brain's commands to the speech organs, allowing the subauditory, or "silent speech" to be captured."

Звучи вълнуващо, особено за хора с говорни проблеми или ако се страхуваме, че някой може да ни подслушва ;) Но, от друга страна е и малко стряскащо...ще можем ли да контролираме дотолкова добре мислите си в този нов вид общуване, че останалите да "чуват" само това, което искаме? [via slashdot]

late reading

Попаднах на доста интересни неща тази вечер:

- един такъв пръстен ще ме направи много по-спокойна като се прибирам вечер. Използвайки го можеш да реагираш много по-бързо, дори и да те нападнат в гръб, много по-добре, отколкото да седнеш да си ровиш чантата, "къде си сложих сега спрея"? Аз моя и без това го изгубих отдавна из някое от бездънните чекмеджета. [via Engadget]

- оригиналната тема, в която се е появил за първи път знака за усмивка. Други варианти са били & - наподобявала дебел чичко в конвулсии от смях, или #, което приличало на две устни, които разкривали зъбите, както когато силно се смееш. [via kottke]

- "Iraq and the Madrid Bombings":

"In Britain too, worries are rising that a terrorist attack could (as in Madrid) come ahead of a general election, which Mr Blair will probably call next year. There is talk of moving some civil servants out of London to make sure the government keeps functioning in the event of a big attack.".

Според мен най-сигурно ще е ако ги пратят в международния космически център в орбита около Земята...

- това пък го видях току-що...LOL

11-M

В Kuro5hin се е заформила много интересна дискусия за резултатите от изборите в Испания и дали това е било знак, че Испания е "отстъпила" пред терористите. Мненията са най-разнообразни, някои дълги и аргументирани, други по-емоционални. Някои откъси, които ми направиха впечатление:

"Many conservatives are voicing the opinion that by voting for a change of government, the Spanish people "capitulated to terrorism". This is a condescending attitude that shows little respect for democracy and disregards the facts. The truth is actually the reverse - the Spanish people voted out the PP not because it was "hard on terrorism", but because it unnecessarily put Spain at increased risk of terrorist attack and then, to make matters even worse, lied to them about the suspected perpetrators. " [прочети целия коментар]
---
"Al-Qaeda's chief distinguishing feature is their realization that the fields of terrorism and marketing really are not very different, and techniques from the latter can be applied directly in the former. Their multimedia-presentation recruitment videos and their synergy with Al-Jareeza and other regional media outlets were at least as important as their training camps.

Now we have terrorist attacks with brandnames. 9-11. 11-M. They didn't just cause a disruptive and merdurous event, they created a symbol of uncertainty and fear that will live on in the western memespace probably forever-- and unlike those impacting but difficult-to-market images from, say, the Oklahoma City bombing, it's "catchy"." [прочети целия коментар]

dooce addict

"THIS IS AWFUL. Contractions that were three minutes apart and lasting only 60 seconds are all of a sudden 10 seconds apart and lasting 90 seconds....The pain can’t possibly get worse than this. During one of the 10 second breaks I ask all the women in the room, “Does it get worse than this?” They all look at each other silently. No one will answer me.

It’s going to get worse? It can’t possibly get worse. Worse than this is dead. There can’t possibly be a worse pain in the world. It feels like someone is trying to twist the top half of my body off my lower half, like I’m a plastic Coke bottle..."

Невероятна е просто!

believing

Вчера най-накрая се заредих със заветния Reid с жълта капачка и днес вече събирах трупове на хлебарки из кухнята. Всъщност, повечето бяха на детенца хлебарчици. Почти да ми стане жал, но си ги представих като пораснат.

Днес гледахме един доста въздействащ документален филм - "Тъй Рече Ванга" на Тома Томов. След филма си спомних как в пети или шести клас ни бяха измислили часове по вероучение в училище....

Преподавателят ни беше много сладкодумен, показваше ни цветни диапозитивчета и ни убеждаваше, че фактът, че не сме открили Бог наблюдавайки космоса, не означава, че не съществува, "защото и вие не виждате сега, както си стоите, София, но това не означава, че нея я няма." Всичко е толкова логично. Но часът, който тотално срази мен и най-добрата ми приятелка беше, когато той с подробности ни разказа за Деня на Страшния Съд на фона на една картинка, изобразяваща щастливите, облечени в бяло вярващи семейства, които по едно мостче напускаха планетата към протегнатата божия ръка, а всички останали невярващи се пържеха в огньовете на опожарената земя. Ние толкова се изплашихме, че твърдо решихме, че трябва да спасим душите си. Не бяхме много сигурни как точно да проявяваме вярата си и решихме, че повтарянето три пъти на Отче Наш наум преди да заспим (но така, с чувство!) ще бъде достатъчно. Е, научихме наизуст и Десетте Божи Заповеди, но спазването им беше лесна работа. Проблемът, който най-много ме терзаеше беше, че, много хубаво, аз ще се спася, но какво ще стане с родителите ми, с баба ми и дядо ми, които не вярват...нима те ще останат тук и ще умрат ??? и ще бъдем разделени??? На няколко пъти съм си поплаквала през нощта по този повод.

И после, неусетно, забравихме за цялата история. Дойде лятото, може би.

browsing

Гледах трейлъра на "The Day after Tomorrow", поредният апокалиптичен филм, който ако бъде успешен според Guardian, може дори да помогне на опонента на Буш в предизборната битка със силното си екологично послание. Когато за първи път видях сцени от филма, ми напомни за един разказ от поредицата "Армагедони" - "A Pail of Air", дори бях убедена, че филмът е базиран на този разказ. Предполагам, че ще го гледам, най-малкото да се полюбувам на огромните преспи сняг.

Тази статия посветена на снощните шествия в Мадрид е наистина покъртителна.

Успях да открия два блога на английски, коментиращи атентатите в Испания: Iberian Notes, и Kaleboel.

"It doesn't matter who's to blame. They are all a bunch of terrorists. One does it for God, the other because they think they have a purer blood line."
- JESÚS MIGUEL GÓMEZ, at a demonstration in Madrid.

[via kaleboel via NY Times]

[EDIT]

Не мога да не включа и тази статия на Economist за икономическата ситуация в Северна Корея. Според статистиката, с която разполага авторът, средната заплата в столицата варира между 2 000 и 5 000 won. Според полу-официалния валутен курс едно евро е около 1 400 won. И макар че наемът на един двустаен апартамент със всичките му разходи е около 150 won месечно, един телевизор струва около 72 000 won, а вечеря в ресторант излиза колкото месечната заплата... [via North Korea Zone]

feeds and all

Peter, вече имам comments feed, коментарите излизат и след текстовете от другия feed. Не ми е много ясно обаче защо Bloglines ми извежда всеки от постингите от rss 2.0 два пъти - веднъж без коментарите и веднъж с коментарите...

И двете rss templates ги дължа на Jennifer: благодарение на нея всичко стана много лесно като изключим факта, че съвсем забравих, че Bloglines обновяват информацията от блоговете на всеки час и изгубих много време (разбирайте цял ден) да се чудя защо, каквото и да променям в административната част, не виждам желания резултат в четеца...

reading

Открих една невероятно интересна статия: "Whose Life Would You Save?" [via Metafilter]

Doc Searls пък прави интригуващи наблюдения как RSS променя нашите Интернет навици:

"What we're stating to see is another Web, alongside the static one we browse like the aises in a store, or the stacks in a library, looking for finished goods to read or buy. This other Web isn't served up the same way as the one we've been browsing for the last eight years. We see it in a news aggregator, or a blog, or a message on a phone, or a search through an engine that only looks for fresh goods. Yes, you can see it in a browser too, but it's different in kind from the static stuff. Most importantly, it's live. "

+ една много забавна история: "Crazy, Random "Chris Rock Thing" [via Buzzmachine]

Откъси от първата статия:

"A group of villagers is hiding in a basement while enemy soldiers search the rooms above. Suddenly, a baby among them starts to cry. The villagers know that if the soldiers hear it they will come in and kill everyone. “Is it appropriate,” the message reads, “for you to smother your child in order to save yourself and the other villagers?”

...Most of us would like to believe that when we say something is right or wrong, we are using our powers of reason alone. But Greene argues that our emotions also play a powerful role in our moral judgments, triggering instinctive responses that are the product of millions of years of evolution...

gaming

Днес тотално се разбих от online adventure игри. Пропилях около 5 часа. И без това нямаше нищо интересно за четене, скука скука скука. Започнах да разглеждам игрите от този списък, пропускайки чисто текстовите игри и си изгубих времето с тези:

- "Chasm": най-сладурско нарисуваната игра. Доста ми беше трудничко и естествено се докопах до едно решение, за да си спестя нервите и безцелното лутане. Не беше прекалено дълга, музиката беше веселяшка, изобщо, заслужаваше си.

- "Yoppi the Alien": Тази май беше за първокласници, доста кратичка, но малко ми възвърна самочувствието, че поне една игра мога да завърша сама.

- "Life of Pi": Не толкова игра, колкото интерактивно представяне на някаква книга. Скучничко, макар че идеята звучеше добре. Не успях да го изгледам цялото.

- "Escape from 1428 Elm Street" - Грозничка на вид, но щом има да се търсят ключове и да се отварят чекмеджета, аз съм фен. След като се обърках някъде по средата, пак търсих помощ и успях да стигна до единият от двата възможни края, който изглеждаше още по-грозно, но както и да е. Нямах търпението да я изиграя отново, за да видя втория край.

- "Driven" - Много бързо се отказах - беше толкова тъмно в първата стая, че не различавах абсолютно нищо, къде да го търся това електрическо табло?! Движението също беше досадно трудно.

- "Terra Realms" - Отново ми трябваше помощ, но най-последната загадка с колбичките ми беше интересна...доста време изгубих докато успея да я разреша. И после, някак си, не минах в следващото ниво, може би попаднах на някакъв бъг.

- "The Game Wizard" - Много кратка и бих искала да кажа проста, но изобщо не се усетих кое откъде трябва да взема, и т.н...Почувствах се доста странно, когато си говорих с една локва вода.

"Milki W" - Като за последно, успях да се справя сама, беше приятно лесно. Щом дори се справих и с нотите, явно съм започнала да задобрявам. Или да ставам по-търпелива.

Естествено, най-великата игра в жанра е "The Mystery of Time and Space": 12 нива със стотици врати, чекмеджета, сейфове, скрити врати, комбинации...yeah!

stuff i read

От три месеца не съм се разболявала и съм забравила колко е отвратително и скапващо деня да те боли гърлото и да се наливаш с чай.

След това review на 'Goodbye, Lenin!' реших, че филмът ще си заслужава да се гледа, макар че заглавието му не ми звучеше много обещаващо отначало.

Смятам да обърна повече внимание на тази галерия от снимки от Северна Корея, срам ме е да си призная колко малко знам за тази страна, но предпочитам да гледам картинки, отколкото да се ровя из google...too lazy today.

Интервюто с Джейсън Блеър, журналистът от Ню Йорк Таймс, предизвикал доста сътресения и скандали, когато се оказа, че си е измислил информацията в някои от своите статии, също си заслужава да се прочете:

"...Working on the Washington sniper case, Blair got a call to make one such trip. "After making all these back and forth trips, I got another call to go down and I just didn't want to go. I thought, I'll call the AP correspondent, I'll call my sources, I've got a stringer there who's working for me, so what does it matter if I'm there? He's in the courtroom. Then it becomes, what does it matter so long as the AP guy's in the courtroom? And finally, what does it matter if anyone's in the courtroom? By then, you're into fiction."

i seek you

Колкото и да е странно, статията ми за ICQ в *bpm се радва на голяма популярност. След като един чатър ми обясни колко често я използвали колегите му в курсовите си работи, днес за втори път се убедих, че от вестник "Дума" също я четат внимателно и по няколко пъти. В днешния брой отново са си "копнали" едно изречение за рубриката "Клуб на Знаещите" [via It in the Press]. Почти се почувствах много знаеща...хехе. Забавно. :))

[EDIT]

Току-що попаднах на една шокираща разходка в снимки из района около Чернобил... с право е озаглавена Ghost Town. [via Die Puny Humans]

far away

Summary на едно пътуване до Бургас и обратно:

1. изкарах един ден - една нощ - и още един ден без да ми се прииска да включа компютър
2. гледах "Лоши Момчета 2" два пъти - и на отиване и на връщане
3. гледах първата половина на "Криминале" - която ме убеди, че погрешно съм си мислела всички тези години, че филмът няма да ми хареса
4. Един разказ [Gardner Dozois: "A special kind of morning"] почти ме разплака както си стоях в автобуса
5. цял един ден се чувствах пролетно
6. вече 24 часа откакто съм се върнала все още се чувствам безкрайно тъжно, че отново съм далече от тях
7. правих подаръци
8. правиха ми подаръци
9. научих неподозирано интересни неща за младостта на баба ми и дядо ми и историята около тяхната женитба. Незнайно защо досега съм си мислела, че по тяхно време любовните истории не са били кой знае колко интересни - живееш си в селото, в някой момент си харесваш някой съсед, той те харесва, и вече сте семейство. Колко съм се лъгала. Оказа се, че баба ми е имала куп ухажори, баща й пък отказал да даде ръката й на дядо ми, защото бил офицер [а офицерите постоянно се местели от дом на дом и не били добра партия], но те измислили печелившата стратегия; дядо ми пък се разделил с голямата си ученическа любов заради глупава грешка [когато й писал любовно писмо от казармата с извинения за последното им скарване, забравил да напише номера на улицата, където живее и тя така и не го получила]...и куп още по-пикантни подробности...невероятно! Бих измислила закон, всеки българин, който навърши 70 години да е задължен пише едни мемоари за бъдещите си поколения. Иначе как ще разберат за всичките интересни неща, които са му/й се случили някога...

laughing

това ме разсмя до сълзи...съмнявам се, че аз бих издържала на подобно мъчение повече от месец.

черешката върху тортата: статията от Salon: "We Don't Support That" [за да прочетеш цялата статия, трябва да избереш опцията 'безплатен ден' и да изгледаш няколко банера. но си заслужава.]:

"...Charles does not want to hear what your problem is, he's already got the answer, and it's the same one he gave when he was a technician. In the fine print of your warranty it states that we will support the computer in its original condition.

This makes sense if you think about it. If you install some sort of aftermarket sound card and fry your motherboard, we can hardly be held responsible for that. But Charles has turned this small piece of fine print into his magic bullet. He simply ferrets out the changes you've made to the system since you've gotten it and then tells you that he can't support the system unless it's in its original condition. His definition of "changes" is extremely broad. If you've installed any software (who hasn't?), hardware, or even downloaded something from the Internet, Charles will not support your computer. In Charles' demonic little world checking your e-mail will void your warranty. "

bio

Из биографията на Толкин - не е лесно да си известен ;)

"The really amazing moment was when The Lord of the Rings went into a pirated paperback version in 1965. Firstly, this put the book into the impulse-buying category; and secondly, the publicity generated by the copyright dispute alerted millions of American readers to the existence of something outside their previous experience, but which appeared to speak to their condition. By 1968 The Lord of the Rings had almost become the Bible of the "Alternative Society".

This development produced mixed feelings in the author. On the one hand, he was extremely flattered, and to his amazement, became rather rich. On the other, he could only deplore those whose idea of a great trip was to ingest The Lord of the Rings and LSD simultaneously. Arthur C. Clarke and Stanley Kubrick had similar experiences with 2001- A Space Odyssey. Fans were causing increasing problems; both those who came to gawp at his house and those, especially from California who telephoned at 7 p.m. (their time - 3 a.m. his), to demand to know whether Frodo had succeeded or failed in the Quest, what was the preterite of Quenyan lanta-, or whether or not Balrogs had wings."

"The Grey Havens, the Undying Lands and Beyond": повече светлина върху края на книгата базирано на извадки от писмата на Толкин.

"Does Barliman Have a Beard? And Other Important Fannish Issues": невероятно смешно описание на маниакалната страст на някои фенове към към най-малките детайли:

"...But don't ask me to explain that because I'm still trying to figure why lembas was a wafer in the First Age and a cake in the Third Age (or was it a wafer and a cake in the Third Age? -- Does it matter that Tolkien waffled on the wafers, trying to have his cake and eat it, too?). Was Galadriel slipping a little something extra into the recipe years down the road? No wonder the guys in the Fellowship felt so good after eating a cake or two. And that could explain the strange turnaround in Legolas' and Gimli's relationship...

...Oh, the Pipeweed discussions! Some people have argued it must be cannabis (I can never tell if they are serious) even though Tolkien said it came from the nicotiana family (tobacco). I once saw someone half-seriously suggest that The Lord of the Rings was heavily influenced by "Reefer Madness". At least, I think they were only half-serious. I was laughing too hard to take the idea seriously. One must ask if Huckleberry Finn was really smoking something other than tobacco. After all, Sam Clemens (Mark Twain) doesn't ever say that he wasn't smoking anything other than tobacco."

cats and security

По какво се различават кучетата и котките:

EXCERPTS FROM A CAT'S DIARY

DAY 752 - My captors continue to taunt me with bizarre little dangling objects. They dine lavishly on fresh meat, while I am forced to eat dry cereal. The only thing that keeps me going is the hope of escape, and the mild satisfaction I get from ruining the occasional piece of furniture. Tomorrow I may eat another houseplant. [via Joi Ito]

"The past is present in the present password": Паролата като вид терапия. [via Techdirt]

"Online search engines lift cover of privacy": интересна статия какво може да изрови някой предприемчив човек въоръжен с google:

"On a [client's] bank site, I found an Excel spread sheet with 10,000 Social Security and credit card numbers," said Skoudis, of one of his successful treasure hunts.

The bank's Web server had been properly configured to keep such documents private, but someone had mistakenly put the information on the wrong side of the fence, he said. "Google found the open door and crawled in."

age and technology

Из любимия ми Douglas Adams:

"I suppose earlier generations had to sit through all this huffing and puffing with the invention of television, the phone, cinema, radio, the car, the bicycle, printing, the wheel and so on, but you would think we would learn the way these things work, which is this:

Apply this list to movies, rock music, word processors and mobile phones to work out how old you are."

прочети цялата статия.

sleepy

От жегата в стаята @work много ми се приспа. А дори и не мога да отида да си купя едно кафе...и то е сред забранените ми храни/напитки тази седмица. За сметка на това преоткрих плодовата салата - без сметани, захар - само плодове - банан, ябълка, мандарина, портокал, греипфрут, невероятно е! А тази вечер ще си направя една доста позабравена от мен, но любима вечеря - кисело мляко с бисквити. В момент, в който нещата, които мога да ям се броят на пръстите на ръцете ми, тя ми изглежда особено вкусна.

Из интернет...много съм съгласна с тази статия за нарастващото недоволство срещу social networks: и за мен тяхното очарование ми се губи - нито си търся гадже онлайн, нито пък работа, а форуми мога да чета и на други места. А тази за странните реакции предизвикани от най-новия вирус беше fun .

...и още малко смях посветен на LOTR.

impostor

Късно снощи гледах филма "Impostor" - научно-фантастичен филм с Гари Синийз и Маделин Стоун базиран на разказ на Филип Дик. Този автор съвсем го подкараха на конвейнера..първо "Minority Report", после този, сега чакам "Paycheck". Предполагам това, което привлича филмовите продуценти е голямото количество разкази, които е написал - сравнително кратички, развиващи се в бъдещи светове, позволяващи използването на всякакви high tech ефекти, които да ти грабнат окото, сюжет подобен на криминалните загадки и задължителен неочакван край. Признавам си, че съм чела само един роман на Дик "Човекът във Високия Замък", от който нямам вече никакъв спомен, и наскоро два разказа. Иска ми се да прочета "Do Androids Dream of Electric Sheep", за който една моя колежка беше написала една възхваляваща магистърска дисертация, но все отлагам, може би защото и него имам само дигитален вариант. Най-общо казано разказите му не ме грабнаха, бяха прекалено схематични, героите само загатнати, описанието минималистично, всичко подчинено на интригата и сюжетните обрати.

"Impostor" доста, направо прекалено, напомняше "Mission Impossible", който всъщност много ми беше харесал - целият свят предследва главния герой, който е убеден, че е невинен, успява да се сдуши с група outlaws и накрая...става нещо неочаквано, което всъщност си очаквал. Нищо ново, но все пак го изгледах заради Маделин Стоун, една любима моя актриса.

bizarre

Днес се отдадох на един позабравен сайт: Jim Romenesko's Obscure Store and Reading Room.

И се забавлявах с това:

- Какво става, когато се подложиш на McDonald's диета...

- Защо трябва да поддържаш добри отношения с колегите си...

spammers

Днес се сблъсках с нов вид *comment spam*: коментари, които звучат учудващо логично в контекста на дискускията, но написани от хора, с лична страница от сорта на online casino dot com и подобни. Тази сутрин намерих три такива и изпаднах в голям умисъл...тези коментари истински ли са, автоматично ли са генерирани...първото нещо, което ми хрумна, беше да изтрия url-адресите, към които водеха имената. И то разкъсвана от угризения, че има някаква вероятност това да са си реални хора, който ей сега ще ми се обидят, че ги *цензурирам* Но вече се убедих, че това наистина си е спам. И ставам безмилостна.

[EDIT]

Нека пак да уточня, че под spam визирам автоматично генерирани съобщения/коментари, които хващайки се за някоя дума от постинга в блога, например "travel", генерират някаква поговорка, в която се съдържа тази дума и я прасват като коментар, целящ да те заблуди, че е написан от реален човек, който [много странно] понякога се казва online casino. Или има за личен сайт някаква абсолютно комерсиална компания, отчаяно нуждаеща се от реклама. Както прочетох днес в един блог, макар че новите спамъри може да те затруднят в разпознаването на пръв поглед, you know spam when you see it.

associations

Зарибих се! The ESP Game е нещо като онлайн игра на асоциации. Играе се в реално време между двама човека, които се избират хаотично, тоест по време на играта нямат никаква информация един за друг, дори и за никовете си. И на двамата се показва една и съща картинка, която те трябва да опишат, използвайки каквито думи им идват наум. Когато уцелиш дума, използвана също и от партньора ти, минавате към следващата картинка. Имате около 2 минути и 15 картинки. При всяка картинка има и думи табу, които е забранено да се използват и обикновено са най-очебийните, които ти идват наум.

До момента рекорда ми е 2320 точки, а 88% от изиграните игри имат по-малко точки от мен...задобрявам! :)

А времето ме изумява с всеки изминал час - каква е тази виелица, та едва вчера беше почти пролет...Мога да си представя как към 6 часа ще е настанало Великото Задръстване и ще се боря с още стотина човека за един крак място в "любимите" ми рейсове. Ако не живеех толкова далече с огромно удоволствие бих се прибрала пеша, какъвто и арктически студ да де настанал.

[EDIT]

А тази снимка ми се стори невероятно красива!

browsing

Днес отново е прекрасен ден навън. И аз отново съм на работа. Но не се депресирам много от факта, досега се забавлявах с референциите към *bpm от google: я да видим кой е най-атлетичен, психоаналитичен и сънува най-много ;)

Това също беше забавно...сигурна съм че пичът просто е решил да се поупражнява малко ;]

Good Xml Feeds: сайтове, които определено ще прибавя в feeds reader-a @home.