попреместих се

abstinence

Най-накрая след 2 седмици взиране в екрана на компютъра във всеки свободен момент успях да прочета Книгата. Поставих личен рекорд. Както бях убедена, че никога няма да намеря търпението да прочета нещо по-дълго от 30 стр от екрана на компютъра, така успях за около общо 50тина часа да "глътна" 850 страници. Последните 3-4 дни на работата, гледах да свърша максимално бързо задачите за деня и прекарвах последните 2 часа (а понякога и повече) хипнотизирана от монитора. Усещането беше велико. Пълна тишина, скролирам си полека полека с мишката, от време на време проверявам някоя дума в онлайн речника, убеждавайки се, че съчетавам полезното с приятното.

Вчера беше последния маратон - след около 7 часа непрекъснато четене, излегнала се с лаптопа (прекъснато от обяд и час и половина посветен "The Incredibles") прочетох и последните 250 стр. С ръка на сърцето мога да кажа, че това беше Трилогията и изобщо Книгата за мен. Колкото и смешно и прозаично да звучи, именно Стивън Кинг написа книгата, която ме разплака пет пъти, болезнено узурпира сънищата ми, меланхолизира дните ми и тотално ме депресира за няколко часа не толкова със сравнително мрачния си край, колкото със самия факт, че свърши. последната книга от много-логиятанаистина и окончателно свърши.

Стивън Кинг може да не пише дълбокомислени притчи за смисъла на живота и едва ли ще се нареди до "класиците" в американските антологии, но пък е невероятен разказвач. Наистина невероятен.

Чела съм доста книги от него преди години, но едва ли ще се нахвърля отново на останалите, за да не се разочаровам. Единствено съм хвърила око на "Insomnia" и на един разказ, за които са говори, че също са свързани с "Тъмната Кула".

Днес на работа отново препрочитах края на седмата част. Сигурно ще го правя още много пъти, докато преживея абстиненцията. Много се надявам в един прекрасен момент от светлото бъдеще да успея да си я купя в оригинал с твърди корици. Само $35. Давам ги веднага и с най-голямо удоволствие, но как да се добера до нея??

wallpapers

inspired by kiber's post

В спалнята у баба където съм прекарала първите си 12-13 години имаше (и още има) един голям фототапет, заемащ цялата огромна стена, до която е опряна двойната приста. Фототапетът е на лятна тематика - все едно че си застанал на брега на океана и измежду палмите виждаш пред теб в далечината един малък остров (точно в центъра) - изглеждащ изключително изкусително - с малки палмички, бели вълни, разбиващи се в бреговете му. И горната половина е едно свежо синьо небе с бели пухкави облачета.

Колко фантазии съм си представила на фона на този фототапет, не е истина. Първо, на какво приличат облаците - кой на чудовище, кой на лисича муцунка (след това дори съм ги сънувала в кошмарите си); после листата на палмите - едни островърхи и също в странни форми. Кой живее на острова, ама защо, ама как... Като лягах да спя задължителния следобеден сън, бях толкова близо до тапета, че все едно бях в него. И ме е забавлявал с часове. Вече съм позабравила с какво точно, но явно ми е било много интересно, щом все още ми става едно по детски мило, когато го видя.

midnight babblings

Не мога да разбера дали ми се спи или просто очите много са ми се зачервили след днешното взиране в компютъра. Винаги съм се чудела на котките как като се подпрат на задните си крака почти изправени (в типичната им поза на статуите) и почват да премрежват поглед, премрежват, затварят клепачи...и аха аха да заспят, но не. Остават си в същата поза, леко полюшвайки се.

Треската по четенето малко поотмина. Като не ми остава време да чета. Чакат ме още около 2/3 от книгата, но за тази цел ми трябват още три дни изолация, през които да не правя нищо друго освен да чета и да ям. Като миналата седмица. От една страна е скучно, от друга пък е пристрастяващо - осъзнаваш, че има много по-интересни и социални начини да си прекарваш свободното време, но не можеш да се отлепиш от монитора. Вечерта на третия ден толкова бях изпляскала, че цяла нощ съм сънувала персонажи от книгата и аз с тях, и беше едно страшно (Стивън Кинг е все пак), страшно, от години не съм спала толкова неспокойно и не съм чакала с такова огромно желание да се съмне. Но пък като четеш малко по малко на фона на BB и в паузата между два филма и ефектът съвсем се размива. Надявам се да не я чета и тази част пет месеца.

А си спрях коментарите заради спамът, който откакто Blacklist скрипта ми отказа да работи, ме флуди с по 300-400 съобщения на ден и ми писна най-накрая.

strange days - part 2

В този фатален ден, когато имам точно лев и петдесет и четири стотинки, които вече са предвидени за утре, а в хладилника се мъдрят нещастно един маргарин, 50 гр кашкавал, половин котешка консерва и чорба от леща (минималистично съставена само леща и вода). По случайност във апогея на гладната ми криза, откривам в дъното на един от шкафовете под чешмата едно бурканче бабина лютеница, сладко от смокини и бурканче зеленчукова смес, която ще се отрази идеално на лещата.

И това ако не е ka.

3 links

"Search wars - which is the best?" - google vs yahoo vs k9 vs msn vs Ask Jeeves.

10 x 10 words and pictures that define the time.

+ една красива есен.

and the same again

Neo cntd

Не ми се пише за нищо. Не ми се пише за работата, която си върви нормално, тук-там с по някое проблемче, за да поддържам форма. Не ми се пише за книгата, която чета, защото едва едва имам време да я отворя и още съм по средата. Не ми се пише за филмите, които гледам, защото нямам вдъхновение. Макар че "Shaun of the Dead" и "The Village" бяха доста добри. Не ми се оплаква, не ми се хвали, не ми се философства, единствено ми се пише за Нео. Този път обаче само снимки. На малкия разглезен тигър.

and once again about...

Нео.

Всяка нощ към 3 часа се изпълва с особено любящи чувства към мен и мъркайки започва да си пъха главата под ръката ми, да ми души лицето и да ме гледа с едни голееми голееми очи. Ако съм прекалено умряла, за да го галя, ляга на сантиметри от мен с глава до моята върху възглавницата ми. Идилията се нарушава чак към 5.30 am, когато вече е абсолютно свеж и игриво протяга нокти към лицето ми, които не винаги съм достатъчно бърза да избегна. Следва гонене на опашката въху всяко свободно място от леглото/ пробиване на път изпод чаршафа подобно на мини къртица/ демонстративно търкаляне на най-шумните играчки под паркета и така докато не звънне часовника и не получи закуската си.